Тайнствената Зона на тишината все още пази загадките си
Зоната на тишината. Така назовават една пустинна територия в северната част на Мексико, намираща се сред три щата – Чихуахуа, Дуранго и Коагуиля. Понякога я посочват " втория Бермудски триъгълник ", тъй като е мистериозна, страховита и изпълнена с секрети, аномалии и парадокси. В Зоната на тишината всички модерни технологии се объркват: радио- и сателитните сигнали блокират, телефонните мрежи изчезват и даже стрелките на компасите стартират да се въртят като полудели.
Zona del Silencio отдавна е обект на изследвания и е привлекателен център за туристите от всички краища на света. Пътищата до нея са черни, покрити с тиня и прахоляк, само че има и жп линия, която обезпечава достъп. Себайос, в щата Дуранго, пък е най-близката обитаема точка до Зоната и надлежно насочен пункт за откриватели, търсачи на завършения и фенове на тайни теории.
Местността впечатлява първо с типа си - съвсем постоянно безоблачно небе, червено-жълти пясъци, върху които едвам се крепят стъблата на бодливи кактуси. А цялата тази екзотична картина е обрамчена от лилаво-оранжеви ниски гори. Тук, към рядко срещащите се извори, от векове са се заселвали хора, само че с течение на времето водата пресъхнала и Зоната запустяла напълно.
За необясними аномалии пръв публично оповестява водачът Франсиско Сарабиа през 30-те години на ХХ век. Той летял над Зоната, когато всичките уреди в самолета му, в това число и радиото, спрели да работят.
40 години по-късно вниманието още веднъж се насочило натам. През 1970 година Военновъздушните сили на Съединени американски щати подготвили бойна ракета от вида Athena-123-D (заредена с радиоактивния кобалт 57). Тя е изстреляна от ракетната база White Sands, но неочаквано трансформира курса си и се насочва към Мексико и по-специално към Зоната на тишината. Необяснимата смяна на курса се трансформира в величествен проблем и за военните, и за учените.
Ракетата става обект на множество изследвания. Отделно мексиканското държавно управление разрешило на американските ВВС да проучат и Зоната. Тогава и повода за странното притегляне станала ясна. Установява се, че през района не минават никакви сигнали, в това число радио- и сателитни. Този чудноват феномен се предизвиква от особеност в магнитното поле, която създава нещо като тъмна зона (оттам идва и името на местността).
Местните индиански племена обаче знаели още от древността, че този район има странни качества. Те даже вярвали, че двойки, които имат проблем със зачеването на деца, единствено трябва да отидат в Зоната на тишината и след 9 месеца ще имат правоприемник.
Интересен и безспорен факт е, че както Бермудският триъгълник в Атлантическия океан, египетските пирамиди, загадъчните Тибетски храмове и Драконовият триъгълник във Филипинско море
Зоната на тишината се намира на 27-ия паралел.
Тя се простира на повърхност от 2400 кв. км и температурите в нея варират от рисково високи денем до минусови през нощта.
В последните десетилетия Зоната е изследвана доста задълбочено, а мексиканското държавно управление даже е построило изследователския комплекс " Биосфера " с публична цел проучване на необикновените форми на живот и удивителните паранормални феномени - например увеличеното съвсем с 30%, в съпоставяне с най-горещите региони на планетата, слънчево лъчение (то още не е обяснено научно).
Учените от " Биосфера " са нарекли местността Морето на Тета, тъй като преди милиони години Зоната на тишината е била дъно на океан. Там се срещат редки типове кактуси - от зелени до розово-лилави. А също по този начин и редки животински екземпляри като локалната гигантска костенурка Мапими с жълти очи. Описвани са обаче и по-малки костенурки, но с по две глави, както и двуглави гущери. Наблюдава се още, че насекомите, които населяват региона, са 2-3 пъти по-големи от същите типове инсекти, които живеят отвън тази пустинна околност.
Едно от необикновените неща в Зоната на тишината е съществуването на огромни количества магнетит (той има най-силни магнитни свойства от всички естествено срещани минерали на Земята) и уран. Според учените тъкмо тези детайли основават електромагнитни импулси, които са причина за невъзможността да се предават сигнали в местността.
По неизяснени аргументи Зоната на тишината
притегля и извънредно доста астероиди
Един от най-известните и огромни галактически парчета, паднали там, е Алиенде, наименуван на едноименното селце, край който е открит. Той е формиран от доста разнообразни метали - най-вече желязо (23.85%), а най-редкият е алуминий 26 - също така има въглероди и въглеводороди. Съдържа даже аминокиселини и вода.
Алиенде попада в Зоната през нощта на 8 февруари 1969 година и се счита за един от най-значимите астероиди, паднали на Земята. При всички положения той е най-големият хондрит, блъснал се в нашата планета. След рухването са събрани доста остатъци от него с общо тегло от 2 тона.
Метеоритът стреснал неимоверно локалните поданици - някои помислили, че идва краят на света и паднали на колене да се молят. Други пък оповестяват за превъзходна синьо-бяла линия, която се извила в нощното небе. Към Себайос незабавно били изпратени екипи от експерти, защото управляващите сметнали, че несъмнено ще има доста ранени хора. Нямало такива - всички били шокирани от оглушителния гръм при удара на астероида в повърхността, само че физически никой не потърпевш, въпреки прозорците на къщите да се пръснали.
Алиенде е датиран на към 4,5 милиарда години и евентуално е образуван по времето, когато свръхнова е формирала нашата Слънчева система.
В своята книга „ Зоната на тишината “ (1986 г.) Гари Хънт изрича съмнение, че в даден миг от историята на Земята голям астероид се е разрушил точно в мистериозната през днешния ден територия, по тази причина и там има прекомерно доста магнетит. Друга негова догадка е, че метеори може нарочно да са били насочвани към Зоната от някакъв по-висш разсъдък.
Същевременно от десетилетия
локалните хора оповестяват за странни светлини,
НЛО и даже за появяването на извънземни.
Светлинният феномен включва поява на светлинни точки и разноцветни кръгове, които проблясват, а след това се сливат в огнени кълба и се издигат на голяма височина. Гари Хънт също разказва това събитие, а доктор Ектор Лопес-Лоера, професор по геофизика в Националния университет в Мексико Сити, удостоверява явлението, откакто събира десетки отчети на очевидци. Той споделя: „ Няма подозрение, че светлините съществуват, само че какви са и от кое място идват е мистерия “.
През есента на 1976 година в Зоната на тишината е забелязан огромен правоъгълен летящ предмет, провесен неподвижно и тихо. Местните поданици настояват, че е бил космически транспортен съд. По техни разкази той бил дълъг между 60 и 90 метра. От него се излъчвало мощно зарево, което блестящо се очертавало в тъмното небе. Сини и зелени светлини се виждали по краищата на летящия обект.
При появяването му животните подивели и изпаднали в извънредно положение. Хората пък били обзети от мощно възприятие, че са следени, и изпаднали в суматоха по роман на кмета на Себайос. След като постоял неподвижен няколко минути, корабът стартира да се отдалечава.
Според някои теории Зоната е портал сред разнообразни светове. А казусът с кораба не е нито първи, нито финален, тъй като фермерите в Себайос настояват, че непрекъснато виждат разнообразни НЛО. Някои от тях даже споделят, че са срещали същества от тези кораби. Стопаните на малко ранчо да вземем за пример описват, че нееднократно са посещавани от трима странни индивиди - красиви, белокожи, с дълги светли коси. Те говорели чудесно испански, въпреки и с някакъв чудноват " машинален " акцент. Съществата били учтиви, приветливи и постоянно молели единствено за едно - да си налеят вода от кладенеца. Фермерите, несъмнено, ги питали кои са и от кое място са пристигнали. На първия въпрос непознатите не отговаряли, а на втория единствено се усмихвали загадъчно и сочели към небето.
Има и свидетелства на локални хора за
летящи чинии, които изгаряли растителността
на мястото, на което кацали. Официалните институции обаче запазват мълчание по въпроса за вероятно извънземно наличие.
В тайнствената Зона на тишината е направена и още една не по-малко удивителна находка: там са открити руини на антични каменни уреди с незнайно предопределение. Учените, проучвали тези постройки, настояват, че те са отпреди няколко хилядолетия и няма по какъв начин да са издигнати от локалните примитивни племена.Натрапва се изводът, че в региона са живели хора, притежаващи задоволително задълбочени знания и развита технология, нужни за градежа на такива уреди.
Zona del Silencio отдавна е обект на изследвания и е привлекателен център за туристите от всички краища на света. Пътищата до нея са черни, покрити с тиня и прахоляк, само че има и жп линия, която обезпечава достъп. Себайос, в щата Дуранго, пък е най-близката обитаема точка до Зоната и надлежно насочен пункт за откриватели, търсачи на завършения и фенове на тайни теории.
Местността впечатлява първо с типа си - съвсем постоянно безоблачно небе, червено-жълти пясъци, върху които едвам се крепят стъблата на бодливи кактуси. А цялата тази екзотична картина е обрамчена от лилаво-оранжеви ниски гори. Тук, към рядко срещащите се извори, от векове са се заселвали хора, само че с течение на времето водата пресъхнала и Зоната запустяла напълно.
За необясними аномалии пръв публично оповестява водачът Франсиско Сарабиа през 30-те години на ХХ век. Той летял над Зоната, когато всичките уреди в самолета му, в това число и радиото, спрели да работят.
40 години по-късно вниманието още веднъж се насочило натам. През 1970 година Военновъздушните сили на Съединени американски щати подготвили бойна ракета от вида Athena-123-D (заредена с радиоактивния кобалт 57). Тя е изстреляна от ракетната база White Sands, но неочаквано трансформира курса си и се насочва към Мексико и по-специално към Зоната на тишината. Необяснимата смяна на курса се трансформира в величествен проблем и за военните, и за учените.
Ракетата става обект на множество изследвания. Отделно мексиканското държавно управление разрешило на американските ВВС да проучат и Зоната. Тогава и повода за странното притегляне станала ясна. Установява се, че през района не минават никакви сигнали, в това число радио- и сателитни. Този чудноват феномен се предизвиква от особеност в магнитното поле, която създава нещо като тъмна зона (оттам идва и името на местността).
Местните индиански племена обаче знаели още от древността, че този район има странни качества. Те даже вярвали, че двойки, които имат проблем със зачеването на деца, единствено трябва да отидат в Зоната на тишината и след 9 месеца ще имат правоприемник.
Интересен и безспорен факт е, че както Бермудският триъгълник в Атлантическия океан, египетските пирамиди, загадъчните Тибетски храмове и Драконовият триъгълник във Филипинско море
Зоната на тишината се намира на 27-ия паралел.
Тя се простира на повърхност от 2400 кв. км и температурите в нея варират от рисково високи денем до минусови през нощта.
В последните десетилетия Зоната е изследвана доста задълбочено, а мексиканското държавно управление даже е построило изследователския комплекс " Биосфера " с публична цел проучване на необикновените форми на живот и удивителните паранормални феномени - например увеличеното съвсем с 30%, в съпоставяне с най-горещите региони на планетата, слънчево лъчение (то още не е обяснено научно).
Учените от " Биосфера " са нарекли местността Морето на Тета, тъй като преди милиони години Зоната на тишината е била дъно на океан. Там се срещат редки типове кактуси - от зелени до розово-лилави. А също по този начин и редки животински екземпляри като локалната гигантска костенурка Мапими с жълти очи. Описвани са обаче и по-малки костенурки, но с по две глави, както и двуглави гущери. Наблюдава се още, че насекомите, които населяват региона, са 2-3 пъти по-големи от същите типове инсекти, които живеят отвън тази пустинна околност.
Едно от необикновените неща в Зоната на тишината е съществуването на огромни количества магнетит (той има най-силни магнитни свойства от всички естествено срещани минерали на Земята) и уран. Според учените тъкмо тези детайли основават електромагнитни импулси, които са причина за невъзможността да се предават сигнали в местността.
По неизяснени аргументи Зоната на тишината
притегля и извънредно доста астероиди
Един от най-известните и огромни галактически парчета, паднали там, е Алиенде, наименуван на едноименното селце, край който е открит. Той е формиран от доста разнообразни метали - най-вече желязо (23.85%), а най-редкият е алуминий 26 - също така има въглероди и въглеводороди. Съдържа даже аминокиселини и вода.
Алиенде попада в Зоната през нощта на 8 февруари 1969 година и се счита за един от най-значимите астероиди, паднали на Земята. При всички положения той е най-големият хондрит, блъснал се в нашата планета. След рухването са събрани доста остатъци от него с общо тегло от 2 тона.
Метеоритът стреснал неимоверно локалните поданици - някои помислили, че идва краят на света и паднали на колене да се молят. Други пък оповестяват за превъзходна синьо-бяла линия, която се извила в нощното небе. Към Себайос незабавно били изпратени екипи от експерти, защото управляващите сметнали, че несъмнено ще има доста ранени хора. Нямало такива - всички били шокирани от оглушителния гръм при удара на астероида в повърхността, само че физически никой не потърпевш, въпреки прозорците на къщите да се пръснали.
Алиенде е датиран на към 4,5 милиарда години и евентуално е образуван по времето, когато свръхнова е формирала нашата Слънчева система.
В своята книга „ Зоната на тишината “ (1986 г.) Гари Хънт изрича съмнение, че в даден миг от историята на Земята голям астероид се е разрушил точно в мистериозната през днешния ден територия, по тази причина и там има прекомерно доста магнетит. Друга негова догадка е, че метеори може нарочно да са били насочвани към Зоната от някакъв по-висш разсъдък.
Същевременно от десетилетия
локалните хора оповестяват за странни светлини,
НЛО и даже за появяването на извънземни.
Светлинният феномен включва поява на светлинни точки и разноцветни кръгове, които проблясват, а след това се сливат в огнени кълба и се издигат на голяма височина. Гари Хънт също разказва това събитие, а доктор Ектор Лопес-Лоера, професор по геофизика в Националния университет в Мексико Сити, удостоверява явлението, откакто събира десетки отчети на очевидци. Той споделя: „ Няма подозрение, че светлините съществуват, само че какви са и от кое място идват е мистерия “.
През есента на 1976 година в Зоната на тишината е забелязан огромен правоъгълен летящ предмет, провесен неподвижно и тихо. Местните поданици настояват, че е бил космически транспортен съд. По техни разкази той бил дълъг между 60 и 90 метра. От него се излъчвало мощно зарево, което блестящо се очертавало в тъмното небе. Сини и зелени светлини се виждали по краищата на летящия обект.
При появяването му животните подивели и изпаднали в извънредно положение. Хората пък били обзети от мощно възприятие, че са следени, и изпаднали в суматоха по роман на кмета на Себайос. След като постоял неподвижен няколко минути, корабът стартира да се отдалечава.
Според някои теории Зоната е портал сред разнообразни светове. А казусът с кораба не е нито първи, нито финален, тъй като фермерите в Себайос настояват, че непрекъснато виждат разнообразни НЛО. Някои от тях даже споделят, че са срещали същества от тези кораби. Стопаните на малко ранчо да вземем за пример описват, че нееднократно са посещавани от трима странни индивиди - красиви, белокожи, с дълги светли коси. Те говорели чудесно испански, въпреки и с някакъв чудноват " машинален " акцент. Съществата били учтиви, приветливи и постоянно молели единствено за едно - да си налеят вода от кладенеца. Фермерите, несъмнено, ги питали кои са и от кое място са пристигнали. На първия въпрос непознатите не отговаряли, а на втория единствено се усмихвали загадъчно и сочели към небето.
Има и свидетелства на локални хора за
летящи чинии, които изгаряли растителността
на мястото, на което кацали. Официалните институции обаче запазват мълчание по въпроса за вероятно извънземно наличие.
В тайнствената Зона на тишината е направена и още една не по-малко удивителна находка: там са открити руини на антични каменни уреди с незнайно предопределение. Учените, проучвали тези постройки, настояват, че те са отпреди няколко хилядолетия и няма по какъв начин да са издигнати от локалните примитивни племена.Натрапва се изводът, че в региона са живели хора, притежаващи задоволително задълбочени знания и развита технология, нужни за градежа на такива уреди.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ